Присъствието ми в челото на евролистата на БСП е оценка за свършеното от мен както в Европейския парламент, така и в България през последните две години. Тъй като все пак аз съм и член на Изпълнителното бюро, както и секретар на Висшия съвет на БСП. Това доверие в някаква степен задължава, разбира се, и занапред. Когато ми задават въпроса за основните достижения, аз винаги подчертавам, че ние, в Европейския парламент, сме екип като група на българските социалисти, от една страна, и като част от Партията на европейските социалисти (ПЕС) - от друга. Така че намирам за странно да се присвояват общи достижения и да се представят като лични.

Бих казал, че в няколко посоки обаче имам съществен принос. И като заместник-председател на групата на ПЕС, и като част от българската делегация. На първо място бих посочил отговорността, която ми беше възложена, да ръководя работната група за борба с крайната десница. Тя беше отговор на създаването на парламентарна група на крайната десница в ЕП. Може да прозвучи като шега, но след като направих едно изказване в ЕП, в което казах, че демократичните институции се използват от тази парламентарна група за борба срещу демокрацията и ЕС, буквално след два дена тя се разпадна.

През двегодишния период и особено миналата година направих много, за да поставя в дневния ред на групата на ПЕС и на ЕП проблема с прилагането на двойни стандарти към различните страни-членки. Едни са за старите и големите, други - за България. Смея да твърдя, че систематичната ми работа доведе до това, че и самият лидер на групата на ПЕС се ангажира със защитата на България в това отношение. А и целият Европарламент, защото само преди няколко седмици беше гласуван по мое предложение текст, който ясно, като официална позиция на ЕП заяви, че за проблемите с усвояването на еврофондовете в България вина носи не само българското правителство, но и Европейската комисия. Която също не си е свършила работата добре и навреме, за да се стигне до тази ситуация.

Мога да изброявам още много неща, но искам да подчертая, че за мен на дневен ред винаги е било утвърждаването на приноса на България в ЕС, на българския език като официален език, на достъпа на българските граждани до информация за институциите на родния им език. Според мен в това отношение все още има определена дискриминация към България. Друг елемент на доверието, което ми беше оказано, е да ръководя работната група за отношенията с Русия. Ние имаме вече партньор там - партията „Справедлива Русия", която е и парламентарно представена. Това е знак, че групата разчита на представители на страни, които познават по-добре Русия.

Вътре в страната българските социалисти направихме много, за да присъстваме активно в нашия политически живот. Да имаме възможността и инфраструктурата да се срещаме с граждани, да обясняваме какво са ЕС и неговите институции. Стартирахме един голям проект - Европейска информационна мрежа, която функционира със своите регионални офиси в шестте района за планиране. И разбира се, индивидуалните ни офиси, които за разлика от тези на някои колеги от други партии буквално са живи, работят постоянно. Тоест работата ни е двупосочна. От една страна, това, което е България, да бъде представено в ЕС и парламента, и от друга страна - това, което видим и научим, да бъде пренесено тук, на българска територия и да стигне до нашите граждани.

Ако попитате българите имат ли достатъчно информация за ЕС, една голяма част казват, че нямат и не знаят достатъчно. Когато им зададете обаче по-конкретни въпроси, като например колко депутати има България, каква е институцията, която предлага законодателството, се оказва, че българите знаят повече от гражданите на някои от старите страни членки например. Смятам, че понякога имаме по-малко самочувствие, отколкото ни приляга. Българите в по-голямата си част знаят какво е ЕС, а относно правомощията на ЕП знаят много повече, отколкото преди две години например. Що се отнася до избирателната активност, дори през 2007 г., когато беше около 30%, пак беше много по-висока, отколкото в други страни членки. Смисълът да се гласува е, че не е без значение кои са представителите на България. Евродепутатите ни са само 17 и от българите зависи кои да бъдат тези хора. Защото един активен и добре подготвен човек може да направи наистина много в ЕП. Така че ако не можем да увеличим бройката, то нека увеличим качеството.