Днес Коалиция за България откри в Банкя предизборната си кампания за София. Участваха кандидатите за народни представители от трите софийски листи, водени от Сергей Станишев, Румен Овчаров, както и мажоритарните кандидати Петър Курумбашев, Георги Кадиев и Таско Ерменков.

Дотук звучи стандартно, даже безинтересно. Ако не беше една подробност. Една подробност, която върна в съзнанието ми митингите на БСП от началото на 90-те години. Тогава да бъдеш на митинг на БСП беше изпитание на нерви, а и на смелост. Мощни седесарски агитки пресрещаха с псувни пристигащите, надвикваха се с ораторите, а после като в шпалир изпращаха хората, в най-добрия случай с цветисти „благославяния”. В съзнанието ми се е запечатал един конкретен случай от есента на 1990-та, когато по булевард „Руски” озлобен седесар се опитваше да се изплюе в лицето ми, но просто слюнката му вече беше свършила. Изглеждаше глупаво, невярващ, че не е способен да се отбележи върху още един „комунист” – аз, момче на 15 години.

Бях убеден, че на острата политическа конфронтация в България е сложен край. До днес. Оказа се, че просто слюнката е била пресъхнала. Празникът на БСП беше помрачен от викове, псувни, размахване на среден пръст, освирквания. Сякаш бяха същите обезумели и озлобени хора, но този път носеха плакати не на Желю Желев, Филип Димитров или Иван Костов, а на Бойко Борисов и ГЕРБ. Същият Бойко Борисов, който някъде от дупката си е командвал и следил сборището. Човекът, който сее вятър. Пожарникарят, който стана политически пироман.

Днес беше прекрачена важна психологическа граница. Днес отново беше отворена кутията на Пандора. От нея излетяха конфронтацията, реваншизмът, агресията, чистките, отрицанието, конфликтите, разрушението... Има ли кой да ги събере и затвори обратно? Аз вярвам, че има – всеки един от нас, с гласа си на 5 юли. Бюлетината е №6 – звучи стандартно, даже безинтересно, но е ефективно. Ако на нас не ни пука, нека го направим за децата си. Амин!

www.vigenin.eu