Скъпи приятели,

Обръщам се така, защото загърбването на личния интерес в името на по-голяма цел е възможно само ако между нас има приятелство и доверие. А напоследък се позагубиха.

За повечето българи днес е обикновен почивен ден. Последното, което ги интересува, е конгресът на БСП. Нямат представа, колко важно за тях е левицата в България да бъде силна. Не зная дали всички присъстващи в тази зала си дават сметка за голямата отговорност, която носим пред нацията. Не зная дали осъзнаваме, че ние сме тези, които имат почти непосилната задача да защитят ценностите на социалдемокрацията във време, в което властва десният популизъм – не само в България, но и в Европа. Не зная доколко сме в състояние да се откъснем от битовото и консуматорско отношение към политиката и властта и да се издигнем на равнището на идеите, на безпристрастния анализ и градивното вглеждане в бъдещето.

От самото си създаване БСП се е обявила и в действителност е „част от всесветската социалдемокрация” и резултатите от нашата битка за тези ценности тук имат своето отражение във всяка точка на планетата. Изрично подчертавам това, защото на такъв фон всякакви дребнавости, лични амбиции, обиди и квалификации към другаря до теб изглеждат още по-абсурдно.

Лявото е в криза не само у нас. Разгромените немски социалдемократи спорят да тръгнат ли отново наляво, за да се харесат на избирателите. С което обаче да се отрекат от успешните за Германия реформи на Шрьодер. Догодина британските лейбъристи се готвят за най-тежкото си поражение от десетилетия, въпреки бързите и успешни мерки на Браун срещу финансовата криза. Някой би казал – да, така е, защото т.нар. Трети път е задънена улица. Но френските социалисти, които никога не поеха по Трети път, днес са буквално в насипно състояние и изтикани от Саркози в периферията на френската политика. А италианската левица е в нокдаун, въпреки пълния морален разпад на Берлускони. Няма нужда да изброявам повече. Проблясъците в отделни страни не променят общата тенденция. Зная тезата за нуждата от курс наляво. Но и това не е отговор - Европейските избори бяха удар и за комунистическата левица. В отговор на тази криза Партията на европейските социалисти създава екип, който да започне анализ на тенденциите и да даде старт на общоевропейска дискусия. Вярвам, че тя ще помогне и на нас да намерим пътя си, като участаваме пълноценно в това начинание.

Бих искал нашите дебати да текат сериозно, отговорно, а не да подменяме същностните проблеми със състезание по най-честа употреба на думите „социален” и „ляв” или по най-оригинална идея за организационно-структурни промени.

Подкрепям Декларацията и Резолюцията и вече съм дал гласа си за тях на заседанието на Националния съвет. Няма смисъл да повтарям неща, които бяха предъвквани три месеца – преди всичко в медиите, по-рядко и на партийни форуми. Мисля, че омръзнахме безкрайно с безплодни дискусии на тема провал или триумф беше управлението ни, лява или дясна партия е БСП, има ли или няма корумпирани в партията, умира ли БСП или не, какво точно е оценката за Станишев, има ли партията душа и къде е тя и изобщо все въпроси, подобни на този има ли живот след смъртта и колко дявола се събират на върха на една игла.

Политиката не е математика, тя никога не е в черно и бяло, отговорите рядко са „да” или „не”. Ако претендираме, че мислим за бъдещето на България, за шансовете да се преборим за едно по-различно общество, основано на солидарността между хората, на грижата за слабите, на равните шансове и равните права, на справедливото разпределение на ресурсите, трябва да бъдем на висотата на тази претенция. Никой не очаква днес да дадем всички отговори, но хората, които представляваме тук, очакват поне да започнем да си задаваме правилните въпроси, например:

- по отношение на управлението: кои бяха основните грешки, кои от тях можеха да бъдат избегнати и какви са поуките за нас като водеща партия в коалицията;

- по отношение на БСП: защо не успяхме да предложим цялостен проект, който да бъде отстояван през мандата с активната подкрепа на симпатизантите на партията и на обществото като цяло и кои проблеми във функционирането на партията се оказаха фатални за крайния резултат.

***

Нашата партия има големи традиции в самоизяждането. Тя знае как да хвърли вината на един човек, може би и на още няколко около него, да се разграничи, да се разкае лицемерно, че се е оставила да бъде подведена и после да започне старата песен на нов глас.

А можем ли този път да постъпим различно? Може ли първо всеки от нас да се вгледа в собствените си действия? Може ли да направи анализ на собствените си грешки? Може ли да приеме, че е бил съучастник – един повече, друг по-малко – в това което се случи – и в успехите, и в провалите? А има ли и такива, които помагаха на друг отбор, а сега се опитват да се изкатерят нагоре по „труповете” на другарите си?

С това ръководство спечелихме местните избори през 2003 г., парламентарните през 2005 г., президентските през 2006 г., постигнахме равен резултат на Европейските и на местните избори 2007 г. БСП стана пълноправен член на Социнтерна и на Партията на Европейските социалисти, България се присъедини към Европейския съюз. За това време никой в партията не беше наказан, никой не беше отхвърлен, въпреки системните провокации срещу председателя. Слабост ли беше това или сила – не знам. В същото време пред очите ми инерцията от започнатите, но недовършени реформи постепенно угасна. Може би това допринесе за скромната победа през 2005 г., а партията се оказа неподготвена да посрещне предизвикателствата на сложното коалиционно управление. После вече беше твърде късно. Опитите за налагане на нови лица се оказаха закъснели, неубедителни и по субективни критерии. А дебат за политика всъщност нямаше.

Но нека хвърли камък само този, който е безгрешен. Аз не се чувствам такъв. И не мога да приема, че са безгрешни точно тези, които търгуваха и безчинстваха в нашия храм.

Към днешна дата предстоящите стъпки все повече се избистрят. И понеже поне днес е по-добре да бъдем откровени, аз ще кажа, че според мен потенциалът на днешния лидер да изведе БСП в качествено нова позиция намалява. Но той е единственият, който може да предотврати хаоса, към който ни тласкат волно или неволно от различни посоки; той е този, който може в следващите месеци да свърши голяма част от черната работа по обновяването на БСП и възстановяването на нейното влияние. Да се опита да създаде нов екип, над който няма да тегнат подозрения в корупция и връзки с подземния свят, да помогне за изчистването на името на несправедливо обвинените, да започне възстановяването на моралния ни облик. Да направи така, че партията да спре да затъва, а да стъпи на здрава почва.

В тези години се убедих в едно нещо – най-голямото предимство на БСП е колективният ум, оставен свободно да вземе решение. Силни сме, когато сме единни и си помагаме. Силни сме, когато си говорим и се слушаме. Силни сме, когато сме искрени към себе си и към гражданите. Силни сме, когато сме първо хора, а после партийци.

Аз знам, че ще побеждаваме отново!

-----
Реч на Кристиан Вигенин, която делегатите на Конгреса не чуха заради прекратяване на изказванията

www.vigenin.eu