Политиката е перформанс:

Според мен човек, който не се чувства годен да промени историята на страната си няма какво да търси в политиката. В момента, в който станеш министър ти започваш да се съпоставяш с личности като Иван Вазов и Стефан Стамболов, които са били български министри, с депутати като Димитър Пешев. Сигурно във всяко българско кметство стоят портретите на хората, които са го управлявали от турско робство до днес. Ако ти не си в състояние да направиш нещо по-значимо от тях, по-добре е въобще да не посягаш към властта. Защото властта е уникален перформанс – тя е нещо, което се случва само тук и сега. Тя е като реката – както са казали древните китайци не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща река – водата вече е изтекла и сега е друга. С властта нещата стоят по подобен начин – властта се упражнява сега – при тези условия, с тези противоречия и проблеми. Това, което ти не свършиш сега, в този мандат, не може просто да го свърши следващия, защото той ще има други задачи, защото неговия контекст ще е различен. Всеки пропуск, както и всеки успех в едно управление е уникален и непоправим.

Наркотика на боговете:

Хубавото на политиката е, че чрез нея човек може да реализира мащабни проекти. С политическата мощ можеш да променяш видимо света на другите. Тази мощ е истинският наркотик на властта. За себе си съм сигурен, че именно мощта да променяш света е причината огромната част от нашего брата политиците да изглеждат неотменимо вкопчени във властта. Забележете – не парите от рушвети или служебните коли. Ползването на тези плодове много от тях вече могат да си го позволят по-лесно извън политиката (най-малкото няма да са толкова интересни за медиите). Точно онези, които са събрали най-големи „задбалансови” сметки имат интерес да останат в политиката не заради депутатската заплата или заради все по-трудно достъпния в европейски условия рушвет, а заради наркотика да правиш неща, които само политическа и финансова мощ в комплект могат да осъществят. Според мен на българския Олимп, посред жълтите павета, се подвизават няколко десетки „божествени” създания, които практикуват уникалния перформанс - творене на история.

Богове или мижитурки?

Тук не си мислете, че обобщавам, защото в тази бройка изобщо не включвам всички домогнали се до кресло собственици на депутатски или друг етикет. Истината е, че „творците” са малцина, защото доста от властниците ни са попаднали тук случайно и не творят, а оживяват. Тоест, само малка част от управниците ни осъзнават властта, която имат и съответно я практикуват. Останалите просто правят сметки за следващия мандат. За мен обаче важният въпрос е каква част от така наречените „творци” творят добро. Защото за мен шанса да имаш политическа власт, позацапана със сериозни финансови възможности е уникален, стига да го осъзнаваш. Иначе казано, само малка част от властниците ни – депутати министри и прочие са достигнали до проумяването на властта като шанс да промениш света (а не само банковата си сметка). По-важното според мен е каква част от тези „просветлени” са готови да го правят осъзнавайки историческата си роля и съпоставяйки се с „боговете”. Тези, които знаят и могат са малко, но тези от тях, които са готови да го правят в обща полза колко са? И има ли ги? А може ли поименно?

Тези богове от чия религия са?

Според мен най-важното за нас – гражданите е поименния списък. Честно казано за мен негативния списък на хората в управлението, които умеят да употребяват властта за своя собствена сметка е интересен само за въвлечените в политиката като мен, които е добре да го използваме като карта на подводните рифове. За гражданите обаче, струва ми се, от огромно значение е списъка на хората, които могат да управляват политически процеси, успели са да достигнат до достатъчно мощни политически лостове, но и имат ясното съзнание за мисията си на политик. Интересуват ме хората, които могат да управляват, но и които искат и знаят как да се съпоставят със Стамболов и Вазов. Интересуват ме само хората, готови да творят ИСТОРИЯ. И не е вярно, че такива хора в днешната политика няма. Вярно е обаче, че отричайки правото им да съществуват (а много от нас доста малодушно правят точно това) ние ги приравняваме към всички други и правим това в своя собствена вреда. Тези хора безспорно не принадлежат на една политическа партия. Те обаче имат доста сходна визия и доколкото съм запознат безпогрешно се разпознават помежду си. Лесно могат да бъдат преброени, стига да сме ги определили кои са. Та казвам, че списъкът с тези хора, колкото и кратък да е ще бъде най-важният документ за гражданското ни общество. Тези хора са от нашата религия. Създай своя списък!!!