…

Колкото и да се твърди, че напоследък се размиват разликите между лявото и дясното в политиката, има критерий, по който никога не можем да бъдем сравнявани с десницата.

Това е толерантността ни към различните.

Понякога на шега се замислям, че ако някой ден заживеем в мирно сътрудничество с извънземна форма на разум, то на власт е наложително да бъдат социалистите…

А като говорим сериозно, историята на социалните борби доказва, че ние сме в основата не само на толерантността, но и на завоюването на равноправието. Винаги левицата първа се е противопоставяла на дискриминацията и е отстоявала правата на различните.

Битката за правата на жените. Или, както сега е прието да се казва, за равноправието, равнопоставеността, паритета и солидарността между половете.

Битката срещу имуществения ценз за граждански избирателни права (нещо отдавна вече забравено в демократичния и цивилизован свят).

Битката срещу расовата дискриминация. Борбата срещу каквото и да е ограничение, породено от расова, етническа или национална принадлежност.

Битката за свободата на вероизповеданията и срещу религиозната ненавист. Както и за свободата да бъдеш атеист.

Отстояването на правата за пълноценен живот и социално включване на хората с увреждания. Специалната грижа на обществото за тях, независимо дали уврежданията са по рождение или придобити.

Партията на европейските социалисти сега е в основата на борбата за преодоляване на все нови и нови различия, породени от конфликтите между поколенията, диспропорциите в развитието на регионите, правото на сексуално самоопределение и други.

Това е толерантност, присъща само на социалистите.

…

Искам да кажа още няколко думи за още една толерантност. Толерантността на българските социалисти към различното мнение, различния възглед за общественото ни развитие, когато националните интереси го изискват.

…

Като ненадминат до днес връх на държавническа мъдрост и пример за отказ от собствени интереси в името на националните си остава решението на социалистите Николай Добрев и Георги Първанов в бурните часове на 4 февруари 1997 година. Тогава те върнаха мандата за създаване на второ социалистическо правителство и спасиха страната от граждански сблъсъци, от разрастване на тежката икономическа и политическа криза. И постигнаха Декларация за националното съгласие.

Няма съмнение, че националното съгласие, търсенето на общонационални приоритети и национални каузи са част от веруюто на българските социалисти.