Здравейте! | Вход | Регистрация
45 години стигат!

 От повечето от нашите членове и привърженици 45-годишният период е оценен еднозначно – гарантирани работни места, гарантирани доходи и субсидирани социални цени, сигурност в дома и на улицата, безплатно образование и безплатно здравеопазване, национално самочувствие, раждаемост, международни успехи в спорта и изкуството и т.н. в критиката си стигахме най- много до опашките и дефицита, но от днешна гледна точка, когато има всичко, но малцина могат да си позволят всичко, тъкмо това едва ли би прозвучало като грах.

Какво е липсвало на онзи социализъм, за да се откажем от него? Само едно нещо. Свободата. Защото всички тези социално желани и приемливи придобивки бяха постигнати за сметка на свободата и с насилие. Ние гузно мълчим за лагерите и политическите затвори в първите години след Девети, за репресиите, за насилствената колективизация и национализация и прочее. Всичко това не е измислица, макар и не в уродливите и преувеличени краски и мащаби, в които го представят днешните „демократи”.

С други думи, партията прие, че не може да има социализъм без свобода и в името тази общочовешка ценност и привилегия предприе демократични реформи. Никой не ни е карал да го правим имахме избор и го направихме.

И не е вярно, че в България е имало силна опозиция и съпротива срещу режима, в резултат на който той е свален от власт. Това може да е вярно за Полша, Чехия и Унгария, по никакъв начин за бившата ГДР и за Румъния, а най- малко за България. Беше съзнателен и доброволен избор на партията в името на едно друго, съвсем различно и съвсем модерно разбиране за социализма.

Много добре знам, че мнозина няма да се съгласят с казаното дотук. Знам, че има хора, които доброволно биха разменили свободата си за хляб. Знам, че има хора, които биха казали – плюя аз на такава свобода, щом с нея може да се злоупотребява и щом тя може да се употребява. Такава е истината – партията отказа да разбира социализма като несвободно общество. Съвсем отделен въпрос е, че и днешното общество не е съвсем свободно и трябва още много да се свърши.