…

Историята ни е отредила да живеем заедно – българи, турци, роми, евреи, арменци. Да живеем в мир и разбирателство не една земя, в едно Отечество, да имаме еднакви права и задължения.

...

Българите с право се гордеем с етническата и религиозната си толерантност. Винаги, когато говоря на тази тема пред чужди гости – министър-председатели, високопоставени политици, журналисти, им давам за пример София. Едва ли има друга столица в Европа, където в самия център в радиус от 1 километър ще видите православен храм, джамия, католическа катедрала, синагога и арменска църква.

Имаме основание да изтъкнем, че през Втората световна война защитихме и не предадохме на Хитлер българските евреи. Гордеем се и с това, че за разлика от страните от Западните Балкани, опазихме етническия мир в началото на 90-те и успяваме да интегрираме етническите групи в политическия, икономическия и социалния живот на държавата ни.

Само че не бива да забравяме, че този етнически модел не е даден наготово и пред него се изправят нови предизвикателства.

…

Най- драматичният момент в междуетническите но отношения от съвременната история без съмнение е „Възродителният процес” през 80-те години на миналия век. Тогавашното ръководство на държавата се опита веднъж завинаги да реши „турския въпрос” чрез насилствено преименуване на всички български мюсюлмани. Съвсем закономерно такова посегателство върху основополагащи човешки права създава огромно напрежение в страната и в междуетническите отношения. Стига се до индивидуални и колективни опити за съпротива и до терористични нападения. България остро е критикувана и от международната общност за нарушаване на човешките права.

…

Наскоро се стигна дотам за първи път от началото на прехода български политик с огромни претенции да оправдае идеологията на Възродителния процес. И да казва, че  замисълът всъщност не бил лош, но трябвало да се извършва постепенно, като новородените се кръщават според утвърден списък от имена?! Както правели в Америка. Същата тази Америка, която за първи път избра за президент афроамериканец, носещ името Барак Хюсейн Обама.

Всичко това можеше да звучи като виц, ако не беше недопустима игра с огъня. Защото етническият модел и религиозната толерантност се градят с десетилетия, а могат да бъдат сринати бързо от политици, които гонят конюктурен интерес. Неслучайно „последното убежище на подлеца е национализмът”. Аз обаче вярвам и в мъдростта, и в здравия разум, и в добротата на българския народ. Той няма да допусне противопоставяне между етносите в България.