Веднага след парламентарните избори през 2005 г. се пусна легендата, че новото правителство, макар и доминирано от социалистите, ще провежда дясна политика.

Месеци наред тя бе упорито насаждана и от медии, и от наши опоненти, и дори от социалисти. Тя е много удобен и ефективен инструмент за разколебаване на привържениците на БСП. Какво по-силно оръдие за отслабване на БСП от това да внушиш на един убеден социалист, че очакванията и надеждите, за които е гласувал, не са реализирани.

Тази тема редовно присъства и на заседанията на Висшия съвет на БСП, и на срещите с партийния актив и симпатизанти. Спомням си бурни заседания, в които ни упрекваха, че не правим достатъчно за доходите, че не подпомагаме пенсионерите, че стискаме ненужен на държавата излишък, че даваме прекалено много на бизнеса. Мисля си, че световната финансова криза и стабилността на България на фона на много други европейски икономики са достатъчно силно доказателство, че политиката на правителството по тези въпроси е била правилна.

Това е така, защото в основата на всяка успешна политика, особено в страна с млада и отворена пазарна икономика, потенциално уязвима за външни въздействия, стои гарантирането на финансовата стабилност. От всяка финансова криза губят не богатите, а хората с ниски и средни доходи. Именно техните спестявания се стопяват и изчезват в ситуации като банковата и финансовата криза през 1996–1997 г. Тях пазим чрез излишъка и фискалните резерви на правителството. Днес държавните резерви на БНБ и правителството наближават 30 млрд. лева и гарантират и валутния борд, и курса на националната валута. Те дават възможност за адекватна реакция в непредвидимата и несигурна ситуация на световна криза. Наблюдавам какво се случва в други страни – разстроиха публичните си финанси, водени от добри намерения, а днес са принудени да вземат огромни кредити при тежки условия от МВФ. И пак си мисля, че сме били прави. 

Втората основа е ефективната икономическа политика, която гарантира растеж и привлича чуждестранни и български инвестиции. Мнозина се съмняваха, че социалистите в България могат да осигурят това. Е, опровергахме ги.

От 2005 г. насам икономиката нараства с над 6% годишно, а притокът на преки чуждестранни инвестиции за този период е над 18 млрд. евро, много повече от всички предишни години на пазарна икономика, взети заедно. За 2004 г. брутният вътрешен продукт на България беше близо 39 млрд. лева, а за 2008 г. се очаква да достигне повече от 66 млрд. лева – ръст от 70%.

Как се постига това в една пазарна икономика, в която преобладаващата част от предприятията е в частни ръце? Чрез подобряване на бизнессредата – облекчаване на бюрократичните пречки, благоприятно данъчно облагане, и много, и много други политики. Разбира се, всичко това трябва все повече да се съчетава със стриктен контрол по спазването на законите. Трябва да има и контрол върху социалните задължения на бизнеса по отношение на реалното осигуряване на работниците, условията на труд, социалните придобивки.

Така стигам и до въпроса, доколко лява е политиката, водена от социалистите в това правителство. Нямам предвид факта, че правителството е коалиционно, а не еднопартийно, че има правителствена програма, договорена с нашите партньори. Преди изборите обещахме да създадем 240 хил. нови работни места. Към днешна дата те са 340 хиляди. За годините на мандата средната месечна работна заплата се увеличи от 292 лева на 538 лева – нарастване с 84%.  

Доволни ли сме от това? Донякъде, защото постигнатото е очевидно. Но истината е, че България е още бедна страна на фона на западноевропейските общества. Още много хора трудно свързват двата края и живеят далеч под прага на това, което заслужават. Вярно е, има несправедливости в нашата държава. Затова сме непримирими към бедността, към унижението на хората, към пречките пред свободната реализация на всеки талант. Искаме и всеки, който е в беда, да получи подкрепа, а възрастните да живеят достойно.

Но все пак, ако това, което сме свършили, е дясна политика, здраве му кажи.