...

Само ще припомня някои факти. Георги Първанов е лидерът на БСП, който в много трудна ситуация, когаро партията беше в тежка криза и изолация, не се уплаши да я поведе към реформа и модернизация. Отвори социалистите към нова коалиционна политика към социалдемократическите и другите леви и патриотични партии. Започна процеса на международно признание на БСП. Извощва чрез демократичен мажоритарен вот за първи път президентската институция за социалист.

И като държавен глава Георги Първанов доказа, че е социален и служи на всички български граждани. Дава и убедително, авторитетно лице на България по света. Не се крие зад ограниченията на пълномощията на президента, а открито изразява позиции и чрез моралния си авторитет оказва влияние върху процесите на модернизация на страната. И в това не виждам нищо лошо.

В личен план аз никога няма да забравя, че именно Георги Първанов като безапелационен авторитет след избора си за президент заложи на мен. Едно непознато момче – международен секретар, вероятно будещо симпатия, но без влияние и достатъчен политически опит, за лидер на най- голямата и трудна българска партия. Пое голям личен риск чрез този избор и се надявам да не съжалява за това.

Не забравям и усилията на президента след юни 2005г. България да се формира стабилно и отговорно правителство, което да има силата и енергията да доведе страната до заветното членство в Европейския съюз. Колко критики отнесе и отнася оттогава като „баща на тройната коалиция”!

Това са обстоятелствата, които определят отношенията ни днес, когато той е президент, а аз – министър-председател. Те се градят на диалог и чувство на отговорност за развитието на страната и очакванията на хората. Бих допълнил, и на човешко уважение и приятелство. Забелязал съм, впрочем, че по нашенска традиция, когато поради ангажираност не се виждаме известно време, веднага се намират хора, които да посеят интрига. Но затова имаме телефони, а офисите ни са на 2 минути път пеша.